Синдром на Турет – изследване за потенциално лечение с канабиноиди
Синдром на Турет е нарушение на неврологичното развитие, характеризиращо се с наличието на хронични двигателни и гласови тикове (внезапни, повтарящи се движения или звуци, които трудно могат да бъдат потиснати). Началото обикновено е в детството или юношеството. Тиковете могат да продължат и в зряла възраст. Хората с персистиращи тикове изпитват множество проблеми, включително дискриминация и трудност при наемане на работа, както и намалено качество на живот.
Симптоматичното лечение на тиковете включва лекарства и поведенческа терапия. Въпреки това, част от хората със синдром на Турет продължават да имат тикове. Следователно има голяма необходимост от ефективни терапии за тикове с приемливи странични ефекти.
Канабиноидите са биологично подходяща терапия за тикове поради способността им да модулират Ендоканабиноидната система. Преобладаващият ендоканабиноиден рецептор в централната нервна система CB1 е плътно концентриран в базалните ганглии, за които се смята, че са патобиологичната връзка на Синдрома на Турет. Трябва да се отбележи, че стимулирането на CB1 може да осигури ретроградно инхибиране на възбуждащата синаптична активност. Но неконтролирани проучвания съобщават за връзка с употребата на канабис и намаляване на тежестта на тиковете.
Синдром на Турет: Проучване
От март 2019 г. до март 2021 г. общо 139 човека със Синдром на Турет участват в проучване за лечение с канабиноиди. Участниците имат тежко бреме от тикове, умерени нива на обсесивно-компулсивно разстройство и тревожност, както и леки нива на депресия. Групата – обект на изследването е представителна за по-широката популация със Синдром на Турет по отношение на етническа принадлежност, пол и коморбидност (едновременно присъствие на едно или повече заболявания в добавка към основното).
Само шестима участници не са употребявали преди това канабис.
Всички участници завършват първия период на лечение. Трима участници се оттеглят след първия период (двама, получаващи плацебо и един, приемащ активно лекарство). Трима участници в активния период не успяват да достигнат максималната посочена доза поради нежелани ефекти (сънливост и когнитивно забавяне). От тях двама участници са приели 3 ml от целевата дневна доза от 4 ml, а един участник е понесъл само дневна доза от 0,25 ml. Няма странични ефекти, които ограничават дозата, прилагана по време на лечението с плацебо.
Изследователите установяват, че перорална 1:1 THC:CBD формулировка, титрувана с нарастване за 6 седмици до дневна доза от 20 mg THC и 20 mg CBD масло, води до значително намаляване на тиковете. Това се измерва чрез общия тик резултат на YGTSS, както и намаляване на обсесивно-компулсивните симптоми и тревожност, без големи неблагоприятни ефекти.
Намаляването на тиковете се наблюдава, както от интервюиращите, така и при видео базирани оценки на тежестта на тиковете, извършени от отделни оценители. Депресивните симптоми не са повлияни от THC:CBD, въпреки че ниските депресивни симптоми в началото може да са ограничили способността за откриване на ефект.
Въпреки старателното прикриване на плацебо и активния агент ( чрез уеднаквяване на цвят и мирис), повечето участници успяват правилно да отгатнат своето лечение. Това може да се дължи на симптоматично облекчаване, предоставено от активния агент, но също и на неговия профил на неблагоприятни ефекти, с по-голяма тежест от дискогнитивни симптоми, докладвани в активната група. Интересно е обаче, че няма разлика в обективното когнитивно функциониране между активните и плацебо групите по отношение на времето за реакция, изпълнителното функциониране и работната памет.
Това може да има отношение към законодателството, отнасящо се до управлението на моторни превозни средства при използване на медицински канабис.
Голяма променливост в плазмените нива на канабиноидните метаболити се наблюдава по време на активно лечение, както е типично за канабиноидите, приемани орално. Този начин на прием на лекарства води до силно променливи нива на абсорбция в стомашно-чревния тракт. Въпреки това, едно от предимствата на оралното приемане на лекарства (за разлика от изпаренията) е, че то улеснява по-бавен и по-устойчив фармакокинетичен профил във времето.
Това може да бъде полезно при хронично двигателно разстройство като синдром на Турет, при което тиковете присъстват през по-голямата част от будния ден. Методи на прием с подобрена бионаличност могат да доведат до по-добра връзка между дозата и нивата на метаболита.
Това проучване допълва с малка част литературата, която предполага, че пероралният прием 1:1 THC:CBD е ефективно лечение на тикове и психиатрични коморбидности, свързани с тежък Синдром на Турет. Въпреки че профилът на неблагоприятните ефекти е лек в това сравнително кратко проучване, е необходима допълнителна работа за идентифициране на дългосрочните ефекти от употребата на канабис при Синдрома на Турет, като възможното развитие на толерантност към антитик ефекта.
Степента на наблюдаваното намаляване на тиковете е средно умерена и сравнима с ефекта, наблюдаван при съществуващи лечения като антипсихотични агенти. Освен това профилът на неблагоприятните ефекти, като седация и повишен апетит (сред някои участници), е подобен по природа на неблагоприятните ефекти, често докладвани при антипсихотични агенти.
Като се има предвид силният анксиолитичен ефект на активното лекарство, също така е възможен косвен ефект от намаляване на тикове чрез спад на тревожността.
Тази статия може да съдържа информация и връзки към други уебсайтове и MyCBD не носи отговорност за съдържанието, публикувано на тях.
Продуктите, продавани на сайта, не са предназначени за диагностициране, лечение, излекуване или предотвратяване на каквито и да било заболявания.
Повече информация, ще намерите в Общите Условия, секция Важна информация.
